Sep 4, 2008, 7:05 PM
Пак ТИ
Затворих страниците на душата си
и скътах снимките на скришно.
Покрих огризки, мухъл и остатъци,
захлупих се и омотах, не дишах.
И както ровех си из раните,
из дебри боклучави и прашасали,
открих лице едно почти забравено -
с коси провиснали, с страни брадясали.
И ми донесе капка радост,
лъжичка малка със страдание,
три щипки омайваща сладост
и пролетно дивно ухание.
Та както бяха повяхнали
коси, очи и жежки устни,
отрониха слова прошепнати...
Пак си ти, нали?
Пак ТИ!
2008
и скътах снимките на скришно.
Покрих огризки, мухъл и остатъци,
захлупих се и омотах, не дишах.
И както ровех си из раните,
из дебри боклучави и прашасали,
открих лице едно почти забравено -
с коси провиснали, с страни брадясали.
И ми донесе капка радост,
лъжичка малка със страдание,
три щипки омайваща сладост
и пролетно дивно ухание.
Та както бяха повяхнали
коси, очи и жежки устни,
отрониха слова прошепнати...
Пак си ти, нали?
Пак ТИ!
2008
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
поздрав- на мен ми хареса
-
Поздрави - много хубав стих!!!Просто прекрасен!!!
-
Хареса ми, Ани!!! Поздравления!!!
п.с. Позволих си да ти пратя едно мое виждане в пощата.
Ако ти хареса, използвай го. -
Благодаря ви
Поздрави!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
