Пак ТИ
Затворих страниците на душата си
и скътах снимките на скришно.
Покрих огризки, мухъл и остатъци,
захлупих се и омотах, не дишах.
И както ровех си из раните,
из дебри боклучави и прашасали,
открих лице едно почти забравено -
с коси провиснали, с страни брадясали.
И ми донесе капка радост,
лъжичка малка със страдание,
три щипки омайваща сладост
и пролетно дивно ухание.
Та както бяха повяхнали
коси, очи и жежки устни,
отрониха слова прошепнати...
Пак си ти, нали?
Пак ТИ!
2008
и скътах снимките на скришно.
Покрих огризки, мухъл и остатъци,
захлупих се и омотах, не дишах.
И както ровех си из раните,
из дебри боклучави и прашасали,
открих лице едно почти забравено -
с коси провиснали, с страни брадясали.
И ми донесе капка радост,
лъжичка малка със страдание,
три щипки омайваща сладост
и пролетно дивно ухание.
Та както бяха повяхнали
коси, очи и жежки устни,
отрониха слова прошепнати...
Пак си ти, нали?
Пак ТИ!
2008
