10.04.2010 г., 18:26 ч.

Пак ти 

  Поезия » Любовна
708 0 1

Пак ти

Дори и невидим, ти си ми с длани познат...
Усещам те, ранявам те и пак ме притежаваш.
И изравняваш до земята моя свят
с всички истини, които той ми причинява.

Отвътре ме боли, а пък усмихвам твоето небе
и те разплаквам пак от щастие и от безсилие.
Когато и последната любов умре,
ще те пусна и теб - да си идеш...

© Камелия Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??