Пак ти

Apr 10, 2010, 6:26 PM

Poetry » Love

830 0 1

Пак ти
Дори и невидим, ти си ми с длани познат...
Усещам те, ранявам те и пак ме притежаваш.
И изравняваш до земята моя свят
с всички истини, които той ми причинява.
Отвътре ме боли, а пък усмихвам твоето небе
и те разплаквам пак от щастие и от безсилие.
Когато и последната любов умре,
ще те пусна и теб - да си идеш...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Пак ти

Want to read more?

Random works