Qndov (Никола Яндов)
422 794
5.07.2019 г., 23:09 ч.

Пакостниче буболече 

  Поезия » За деца
1967 0 8

                                                   На едно дърво, отдалече,

                                                   долетя пакостниче – буболече.

                                                   Под кората му се скри

                                                   и започна да гризка, и руши.

            

                                                    Застена, заплака дървото,

                                                    от болка се сви горкото,

                                                    не достигат вече от земята

                                                    сокове сладки за листата.

           

                                                    Доктор – шарено кълваче

                                                    мина и го чу да плаче,

                                                    бързо кацна на дървото,

                                                    с клюна си почука по стъблото.

           

                                                    Малка дупчица проби,

                                                    там буболечето откри,

                                                    под кората да се стаява,

                                                    с нея то да се гощава.

            

                                                    Хвана го, навън го извлече

                                                    и се нагости с пакостниче – бубулече.

                                                   Дървото благодарно зашумя,

                                                   кълвачето погали нежно с листа.

© Никола Яндов Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Как враговете станаха приятели »

12 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Кълвача има две роли, на враг и на приятел с дървото. Може аз да съм извратена, но като малка все си мислех, че дървото го боли от чукането на кълвача. Все ми обясняваха, че даже прави добро, но аз не вярвах, че това е по-малкото зло от буболечките под кората. Мисля, че просто не разбираш гледната ми точка, макар че аз разбирам твоята
  • "...с враг врагувам – мера според мера, с благ благувам – вера зарад вера..."
    Не разбрах, Ани - кой с кого е врагувал, а после благувал с него? Ако темата беше "Приятели", ОК дървото се е сприятелило с кълвача ей така от благодарност. Но не е такава темата. Освен буболечето да е станало приятел на кълвача, като част от организма му?...
    Дето беше казал последният германски кайзер "Загубихме Световната война в мига, в който не обърнахме внимание на първото скъсано войнишко копче".
  • Ох, сега виждам неразбираемия си коментар. Имах предвид, че доктора, който причинява болка на дървото лекувайки става приятел с дървото.
  • Това предизвикателство в момента се приема от всички доста широко. В случая приемам, че не буболечето е враг, а доктора, с който после стават приятели и в този смисъл е ок.
  • Усмивка, Ники! Браво за коментара! Хареса ми!
  • Таня и Пер Перикон от ваша гледна точка сте прави, но нека да погледнем от съвременна гледна точка и героите ги представим в друга светлина. Представете си, че дървото е пациент с неплатена здравна вноска. Кълвача е доктор от бърза помощ,който като разбира това, отказва здравна помощ. Стига се до разпра, но в един момент доктора си спомня Хипократовата клетва и за самаряните в миналото, които са помагали на всеки и не са искали нищо насреща, и се решава на безвъзмездна помощ. След тази негова крачка всичко свършва с хепи енд.Приятели, този мой коментар е шега! Не го приемайте на сериозно!
  • "Как враговете станаха приятели". Не смятам, че е по темата.
  • Как враговете станаха приятели.
Предложения
: ??:??