15.06.2018 г., 21:52

Палачинките се правят в неделя

1.1K 0 3

 Три яйца, ванилия, брашно...

една цигара, бъркам и привършвам 
По радиото звучи Селин Дион,

а аз танцувам боса вкъщи. 

 

Захар, щипка сол, масло.... и 
здраво затегнатото сладко. 
На заден фон навява ми Дион 
усещане за нещо преживяно

 

Пробвах с кърпа, с вилица, с нож, 
прибегнах и до чук и до резачка. 
Проклетия буркан напук на мен,

магически не се отваря 

 

Кипна ми кафето и дори...

успях да прегоря тигана. 
Маслото се разтече

(омазах се от пода до тавана) 
Къде са ми цигарите, запалката,

ключовете от колата? 

 

Търпението в неделя ми е точно толко. 
Палачинките не са за сам човек. 
Буркана си остана на масата затворен
За палачинките.... не съм на кеф

 

Припява песента изтъркан текст, 
че любовта е нещо свято. 
Разказва за двойка в нощта 
и за сърцето на момиче младо 

 

Да изключа радиото

или 
да споря с вечната балада, 
че палачинките в неделя са уви 
по рецептата на липсващ автор. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Натали П. Всички права запазени

15.06.2018 

Посветено на В. Пантелеева 

Коментари

Коментари

  • Самотата е труден тест. Не всички могат да го издържат. Хареса ми.
  • Сложна технология за приготвяне на палачинки, но много ми хареса!
  • Неуспешни палачинки и широока усмивка! Благодаря за съботното преживяване! Хареса ми!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...