15.06.2018 г., 21:52

Палачинките се правят в неделя

1.2K 0 3

 Три яйца, ванилия, брашно...

една цигара, бъркам и привършвам 
По радиото звучи Селин Дион,

а аз танцувам боса вкъщи. 

 

Захар, щипка сол, масло.... и 
здраво затегнатото сладко. 
На заден фон навява ми Дион 
усещане за нещо преживяно

 

Пробвах с кърпа, с вилица, с нож, 
прибегнах и до чук и до резачка. 
Проклетия буркан напук на мен,

магически не се отваря 

 

Кипна ми кафето и дори...

успях да прегоря тигана. 
Маслото се разтече

(омазах се от пода до тавана) 
Къде са ми цигарите, запалката,

ключовете от колата? 

 

Търпението в неделя ми е точно толко. 
Палачинките не са за сам човек. 
Буркана си остана на масата затворен
За палачинките.... не съм на кеф

 

Припява песента изтъркан текст, 
че любовта е нещо свято. 
Разказва за двойка в нощта 
и за сърцето на момиче младо 

 

Да изключа радиото

или 
да споря с вечната балада, 
че палачинките в неделя са уви 
по рецептата на липсващ автор. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Натали П. Всички права запазени

15.06.2018 

Посветено на В. Пантелеева 

Коментари

Коментари

  • Самотата е труден тест. Не всички могат да го издържат. Хареса ми.
  • Сложна технология за приготвяне на палачинки, но много ми хареса!
  • Неуспешни палачинки и широока усмивка! Благодаря за съботното преживяване! Хареса ми!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...