Изправи се пред мен и нещо каза,
вгледа се в очите ми немигнали.
От тона ти не бликаше омраза,
а само думи, до съзнанието ми не стигнали.
Не можех да говоря, ни да мисля,
втренчено те гледах през лъчите,
плени ме чистотата на тъй чистия
ти поглед, във едно събрал звездите.
Под сенките на късния следобед,
едно лице плени ме във омая,
ти бе клекнал до камъка надгробен,
какво да сторя - отново аз не знаех. ...