27.08.2019 г., 8:55 ч.

Панацея любов 

  Поезия » Друга
478 1 3

Защо да те боли за старите „приятели“?
Обичаше ги ти. Разбра, че са предатели.
Помагаше им пръв. Бедите им изпиваше.
Животът е такъв. Следите ви изтриваше.

Забравяше кога сърцето ти ранили са.
Заравяше сълза. И питам те: „Взриви ли се?“.
Раздаваше добро и всеки уважаваше,
но трябваше ти то. Нима не заслужаваше?

Пътеки те зоват. Това е свободата ти.
Вовеки ще лети чистотата на словата ти.
Какво остави тук? Устреми ли се натам?
Възроди ли нота, звук сред вълнение и плам?

Защо да те боли за старите „приятели“?
Наум си го кажи. Докоснѝ се до мечтатели.
Животът е звезда – ти за полет си готов.
Всяка болка в самота заличава се с любов.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??