За мъничко застина в тишина
пространството във нашата квартира.
От опит зная някаква беля
очаква ме щом глъчката замира.
Че у дома тършува без умора
на злото в най-проклетата кутия
богинята на хаоса Пандора
за всичко, дето най-ревниво крия.
Промъкнах се тъй тихичко на пръсти,
предчуствайки трепереща провала,
а тя, захлюпила ресници гъсти,
невинно на дивана бе заспала.
© Таня Гулериа Всички права запазени