Jun 15, 2024, 10:18 AM

Пандора

  Poetry » Other
686 1 0

За мъничко застина в тишина

пространството във нашата квартира.

От опит зная някаква беля

очаква ме щом глъчката замира.

 

Че у дома тършува без умора

на злото в най-проклетата кутия

богинята на хаоса Пандора

за всичко, дето най-ревниво крия.

 

Промъкнах се тъй тихичко на пръсти,

предчуствайки трепереща провала,

а тя, захлюпила ресници гъсти,

невинно на дивана бе заспала.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Гулериа All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...