За мъничко застина в тишина
пространството във нашата квартира.
От опит зная някаква беля
очаква ме щом глъчката замира.
Че у дома тършува без умора
на злото в най-проклетата кутия
богинята на хаоса Пандора
за всичко, дето най-ревниво крия.
Промъкнах се тъй тихичко на пръсти,
предчуствайки трепереща провала,
а тя, захлюпила ресници гъсти,
невинно на дивана бе заспала.
© Таня Гулериа All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
