За мъничко застина в тишина
пространството във нашата квартира.
От опит зная някаква беля
очаква ме щом глъчката замира.
Че у дома тършува без умора
на злото в най-проклетата кутия
богинята на хаоса Пандора
за всичко, дето най-ревниво крия.
Промъкнах се тъй тихичко на пръсти,
предчуствайки трепереща провала,
а тя, захлюпила ресници гъсти,
невинно на дивана бе заспала.
© Таня Гулериа All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
