За мъничко застина в тишина
пространството във нашата квартира.
От опит зная някаква беля
очаква ме щом глъчката замира.
Че у дома тършува без умора
на злото в най-проклетата кутия
богинята на хаоса Пандора
за всичко, дето най-ревниво крия.
Промъкнах се тъй тихичко на пръсти,
предчуствайки трепереща провала,
а тя, захлюпила ресници гъсти,
невинно на дивана бе заспала.
© Таня Гулериа All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
