Парада в душата ми

4.09.2021 г., 23:05 ч.

Поезия » Друга

502 0 2

Виждам с очи затворени широко,
парада от хора в моето тяло.
Сенки от нечие минало бродят.
Живота тече, а времето - спряло.
......
Стъпки и сенки усещам в душата си.
Гласове и душѝ в безплътен поход.
Непознати лица разпознавам в живота си.
Живеят във мен древни епохи.
......
Под кожата гори шрам от жигосване,
от огън отдавна угаснал в руините.
Преследват ме чужди мечти и спомени,
любови изгубени нейде в годините.
......
Деца неродени, отдавна пораснали,
търпеливо чакат да бъдат обичани.
Рани отворени с душата ми сраснали.
Времето спряло, през стъклото изтича.
......
Някой ден всеки самотно отлита,
отнасяйки двайсет и един грама само.
Търсейки своята памет изтрита,
някой ден всички отлитаме там.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

yotovava (Валентина Йотова)

2021-09-05T09:48:25+03:00

неродени деца - силен образ
Tangerine (Хел)

2021-09-04T23:35:42+03:00

"Някой ден всеки самотно отлита,
отнасяйки двайсет и един грама само.
Търсейки своята памет изтрита,
някой ден всички отлитаме там."

Поздравления!