Парада в душата ми
Виждам с очи затворени широко,
парада от хора в моето тяло.
Сенки от нечие минало бродят.
Живота тече, а времето - спряло.
......
Стъпки и сенки усещам в душата си.
Гласове и душѝ в безплътен поход.
Непознати лица разпознавам в живота си.
Живеят във мен древни епохи.
......
Под кожата гори шрам от жигосване,
от огън отдавна угаснал в руините.
Преследват ме чужди мечти и спомени,
любови изгубени нейде в годините.
......
Деца неродени, отдавна пораснали,
търпеливо чакат да бъдат обичани.
Рани отворени с душата ми сраснали.
Времето спряло, през стъклото изтича.
......
Някой ден всеки самотно отлита,
отнасяйки двайсет и един грама само.
Търсейки своята памет изтрита,
някой ден всички отлитаме там.
© Valya Тodorova All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
неродени деца - силен образ
-
"Някой ден всеки самотно отлита,
отнасяйки двайсет и един грама само.
Търсейки своята памет изтрита,
някой ден всички отлитаме там."
Поздравления!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
