12.01.2011 г., 15:28

Параdogs

Поезия » Друга

2.1K 0 23

Мотив за публикация благодарение на Lorsa

Те принадлежали, били заедно.
(Мен пък няк’во куче ме е яло!)
Месеци на чудене и маене
в търсене на края без начало.

Как реши, че можеш да целуваш
някого, когото не желаеш?
Всяка нощ безкрайно нищо струваше.
(Кучето ръмжеше и ме лаеше.)

Какво, като ми бе пределно ясно,
че всичките контури се размиват?
Обичах те. До лудост. Куче бясно
ме хапеше, докато си отивах...

12. 2009

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Agrarko (Надя)

http://www.youtube.com/watch?NR=1&v=5nowQ23owOo

2011-10-31T21:44:14+02:00
vezna (Мир)

Дано не сме карали и ние много хора, да ги ядат кучетата,че парадогсите в живота ни, май са множко...
поздравления и от мен!

2011-06-04T06:48:49+03:00
female_sg (Боряна)

Какво, като ми бе пределно ясно,
че всичките контури се размиват?
Обичах те. До лудост. Куче бясно
ме хапеше, докато си отивах...

Брутално истинско!

2011-03-15T21:14:40+02:00
Barona38 (Ивайло Терзийски)

Непредвидим като живак, див и неудържим като пролетна река, отприщила бентовете. Поздрави, Томич! Барона

2011-03-04T17:20:44+02:00
Tomad (Тома Кашмирски)

Отново много благодаря за подкрепата! Присъствието ви ме радва!
Поздрави!

2011-03-04T16:45:03+02:00