Мотив за публикация благодарение на Lorsa
Те принадлежали, били заедно.
(Мен пък няк’во куче ме е яло!)
Месеци на чудене и маене
в търсене на края без начало.
Как реши, че можеш да целуваш
някого, когото не желаеш?
Всяка нощ безкрайно нищо струваше.
(Кучето ръмжеше и ме лаеше.)
Какво, като ми бе пределно ясно,
че всичките контури се размиват?
Обичах те. До лудост. Куче бясно
ме хапеше, докато си отивах...
--
12. 2009
© Тома Кашмирски All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
