Мотив за публикация благодарение на Lorsa
Те принадлежали, били заедно.
(Мен пък няк’во куче ме е яло!)
Месеци на чудене и маене
в търсене на края без начало.
Как реши, че можеш да целуваш
някого, когото не желаеш?
Всяка нощ безкрайно нищо струваше.
(Кучето ръмжеше и ме лаеше.)
Какво, като ми бе пределно ясно,
че всичките контури се размиват?
Обичах те. До лудост. Куче бясно
ме хапеше, докато си отивах...
--
12. 2009
© Тома Кашмирски All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
