alisa_wonderland (Елица Мавродинова)
132 234
11.05.2007 г., 13:32 ч.

Парадокс 

  Поезия
931 0 7

И къде в крайна сметка остана животът ми?

Радостта ми в кой ъгъл умря?

Спят съдбите ни – в бездната – там, между две стени

две вихрушки от дим и тъга.

И забиваме свойте бетонени кръстове

във кървящата Майка Земя

и не помним, че някой умрял и възкръснал е,

за да ни даде доброта.

И светът ни тъй сляп и жесток е създаден…

или ние го правим такъв

и се молим на Бога забравен,

удавен в океани от завист и кръв.

И проклинаме с цялата злоба във себе си

тая дремеща наша съдба.

И разкъсваме жадно, със зъби, небето си

и забравяме свойта луна.

 

И ще бъдем такива до края на дните си

(който може да дойде и утре)

Ще преследваме стръвно в мъглата душите си

и ще пъдиме слънцето сутрин.

© Елица Мавродинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??