25.10.2020 г., 2:40

Парадокси

401 0 2

Пепел от лава.

Топлината от сняг.

Студена жарава.

Сух морски бряг.

 

Несветещо слънце.

Безводни реки.

Непламтящо огънче.

Непостроени стени.

 

Дявол във бяло.

Виждащ слепец.

Ангел с рога.

Искрен подлец.

 

Нераждала майка.

Неписан закон.

Невидима сянка.

Равен наклон.

 

Безсълзно ридание.

Тихичък вик.

Крещящо мълчание.

Бекраен миг.

 

Парадокси сме мила.

Като тези дотук.

Но нямам тук сила.

Аз те искам напук!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мирослав Драгоев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...