Пепел от лава.
Топлината от сняг.
Студена жарава.
Сух морски бряг.
Несветещо слънце.
Безводни реки.
Непламтящо огънче.
Непостроени стени.
Дявол във бяло.
Виждащ слепец.
Ангел с рога.
Искрен подлец.
Нераждала майка.
Неписан закон.
Невидима сянка.
Равен наклон.
Безсълзно ридание.
Тихичък вик.
Крещящо мълчание.
Бекраен миг.
Парадокси сме мила.
Като тези дотук.
Но нямам тук сила.
Аз те искам напук!
© Мирослав Драгоев All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
