Парадокси на времето
Най-ужасното (обаче
аз не мога да го върна)
е, че те превърнах в статуя,
искайки да те прегърна,
искайки да те обичам,
искайки да бъда твоя,
искайки да бъда всичко,
на което съм способна.
Топлината в мен изгаря,
ала външно вледених те.
Толкова е немислимо!
Толкова е напористо!
Толкова императивно
исках да се влюбиш в мене,
че студеното на фризера
сякаш повлия на времето.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Гатева Всички права запазени
