23.10.2008 г., 13:04 ч.

Парадокси на времето 

  Поезия » Друга
487 0 2

Най-ужасното (обаче
аз не мога да го върна)
е, че те превърнах в статуя,

искайки да те прегърна,

искайки да те обичам,
искайки да бъда твоя,
искайки да бъда всичко,
на което съм способна.

Топлината в мен изгаря,
ала външно вледених те.
Толкова е немислимо!
Толкова е напористо!

Толкова императивно
исках да се влюбиш в мене,
че студеното на фризера
сякаш повлия на времето.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??