Най-ужасното (обаче
аз не мога да го върна)
е, че те превърнах в статуя,
искайки да те прегърна,
искайки да те обичам,
искайки да бъда твоя,
искайки да бъда всичко,
на което съм способна.
Топлината в мен изгаря,
ала външно вледених те.
Толкова е немислимо!
Толкова е напористо!
Толкова императивно
исках да се влюбиш в мене,
че студеното на фризера
сякаш повлия на времето.
© Павлина Гатева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
