Oct 23, 2008, 1:04 PM

Парадокси на времето 

  Poetry » Other
486 0 2

Най-ужасното (обаче
аз не мога да го върна)
е, че те превърнах в статуя,

искайки да те прегърна,

искайки да те обичам,
искайки да бъда твоя,
искайки да бъда всичко,
на което съм способна.

Топлината в мен изгаря,
ала външно вледених те.
Толкова е немислимо!
Толкова е напористо!

Толкова императивно
исках да се влюбиш в мене,
че студеното на фризера
сякаш повлия на времето.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??