Парадът на Вселената
По здрач, когато тиха нощ заслиза
над хълмове, обвити в пелена,
шурчетата надпяват нощен вятър.
Ухае на постеля, сън и тишина.
Звездици трепкат, като струни,
разпяти във мелодии на любовта,
луната, накъделена в сияния,
ще кърши неуморна пак снага.
Небето ще се залюлее цялото
от падащите метеорни светлини.
И някой някому ще пожелае
от всичките най-светли добрини.
От падаща звезда ли да поискам
и аз желание за сбъдване и за любов,
ала когато тихичко изгасне,
ще светне ли във образ нов.
Дали се сбъдват пожелания
след толкова изгаснали звезди?
Какво ни кара да повярваме,
че гаснейки, те сбъдват нашите мечти.
И по-добре е само да погледам
парада на Вселената - Любов!
Щом мога да обичам и да вярвам,
ще сетя светлина и благослов!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
