Rondissima (Соня Емануилова)
111 696
27.07.2010 г., 18:50 ч.

Паралакс 

  Поезия » Философска
525 0 5

                                                   παράλλαξης *



“Колко чужди товари изхвърлих зад борда

 ... уморих се, а има още толкова много...”

 “На нас, Човеците не ни е дадено да съдим”

 


Колко съм различна днес от вас!

Във двата края на нюансите -

едните все за прошка молят,

а другите на всепрощаващи се правят.

 

А аз...

разстилам бавно дните си,

опитвам себе си да бъда...

Вини не търся,

прошки не раздавам.

Всеки да си носи кръста!

 

Коя съм аз,

че вашата вина да нося?!

 Защо да моля някого

“Прости ми”,

за грехове несторени?!

 

Случва се пред мен

със молещ поглед някой да застане:

- Прости ми!

- А не! Не със тоз рефрен!

   Не съм аз Господ

   и на Господ няма да се правя!

 

Ако те мъчи съвестта,

грешката си поправи -

това е истинският път...

 

Боклук след себе си не оставям,

но не ме карай твоя да изхвърлям.

Сори!

Кошчето за душевни отпадъци

вече се пенсионира.

 

А всъщност Бог решава...

 

... Аз мога само... да обичам.

 

               * παράλλαξης (гръцки)- промяна, изменение спрямо ъгъла на наблюдение

Бургас, 27 Юли 2010 

 

www.spiritofburgas.web244.com

 

 


© Соня Емануилова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??