Паралели
Паралели
Аз не съм твоят мъж. За беда.
Barona_38 /Ивайло Терзийски/
Слава Богу, не съм ти жена
и за теб съм последната грижа.
Други важни, безбройни неща
по ръба на деня ти се нижат.
Знам, че див суховей те дере
и събираш от пепел посоките -
аз оставам далечно море,
но преливам в брега на окото ти.
Все те стигам на косъм по път -
щом потеглиш. А щом се завърнеш -
ставам края на пъпната връв -
после питай с какво съм те вързала.
Слава Богу, не съм ти жена -
вместо цвете - презряла коприва,
но пък мога за теб да умра
и така ставам повече жива.
Да ти дам сто живота накуп,
да те върна в сезоните жадни -
да осъмнеш под звън на капчук,
да замръкнеш на лятото в пазвата...
И така, някой ден изведнъж,
щом ти дойдем във повече двете,
ти след мен - като истински мъж -
си измий преди залез ръцете...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галена Воротинцева Всички права запазени
