5.02.2011 г., 16:16

Паралелни светове

1.9K 1 0

П А Р А Л Е Л Н И       С В Е Т О В Е 

В какъв ли свят наистина сега живеем?
В какъв ли свят мечтаем, плачем и се смеем?
Дали можем с Мисъл и на гърба със раница
да стигнем до неговата граница?

Къде е на Времето началото и края?
А има ли Вратичка в дъното му към Безкрая?
А там Вратичката води ли към Рая?
Или по-добре за това да не питам и да си трая?

Кое сега последно е вярно и нормално?
Кое е откачено?
Кое от луд е споделено?
А кое  това е... де думаме му -  паранормално?

Въпроси доста - отговори не по-малко!
Ориентирите и те не са тъй много!
А фактите от науката ни гледат строго!
Което за Истината за Света  е много жалко!

Дааа... спорят от години, и то далеч назад,
мистици философи и учени за този Свят.
А дали има и други светове,
да речем паралелни с тези тук нашите села и градове.

А защо пък не?
Щом капките във облака са толкоз много.
Защо да кажем...  Само ние сме!
И това да бъде неизбежно строго!

Ами ако съществуват Земи достатъчно на брой?
Е вярно...! E, не зад следващия галактически завой!
Защо пък не Земи като нашата да няма,
както капките еднакви, във един пролетен порой?  

А щом нещата са еднакви и се движат във синхрон и паралел,
тогава може Природата и там  да е творила картини идентични,
със хора, цветя,  животни,  до болка нам познати и привични!
Рисувани с любов и точност, и то с един и същи акварел.   

Ми да! Капките в дъжда са тъй еднакви!
Към това разбиране поне сме адекватни.
Ако приеме,  че всяка от тях е една отделничка Вселена...
и в нея има същата Стефка, Мария или Елена.

И те като при нас ще имат майки, братя и сестри...
Също като нашите чернооки, слаби или добри...
И те като при нас ще живеят в Чепеларе, там... до кака Сия,
и естествено ще имат абсолютно същата като наш’та Орисия.
 
И ако туй е вярно като идея,
не може да не съществува път до нея.
Макар трудно разбираем! Макар научен!
Макар болезнено абстрактен!  Макар и скучен!

А може и да е цветен и красив,
или пък сложен кален или ранително трънлив .
Добре е по него да се тръгне, дори да струва ни се уродлив...

докато човекът във човечеството е все още жив и не е станал отново див.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ригит Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...