Паралелни светове

П А Р А Л Е Л Н И       С В Е Т О В Е 

В какъв ли свят наистина сега живеем?
В какъв ли свят мечтаем, плачем и се смеем?
Дали можем с Мисъл и на гърба със раница
да стигнем до неговата граница?

Къде е на Времето началото и края?
А има ли Вратичка в дъното му към Безкрая?
А там Вратичката води ли към Рая?
Или по-добре за това да не питам и да си трая?

Кое сега последно е вярно и нормално?
Кое е откачено?
Кое от луд е споделено?
А кое  това е... де думаме му -  паранормално?

Въпроси доста - отговори не по-малко!
Ориентирите и те не са тъй много!
А фактите от науката ни гледат строго!
Което за Истината за Света  е много жалко!

Дааа... спорят от години, и то далеч назад,
мистици философи и учени за този Свят.
А дали има и други светове,
да речем паралелни с тези тук нашите села и градове.

А защо пък не?
Щом капките във облака са толкоз много.
Защо да кажем...  Само ние сме!
И това да бъде неизбежно строго!

Ами ако съществуват Земи достатъчно на брой?
Е вярно...! E, не зад следващия галактически завой!
Защо пък не Земи като нашата да няма,
както капките еднакви, във един пролетен порой?  

А щом нещата са еднакви и се движат във синхрон и паралел,
тогава може Природата и там  да е творила картини идентични,
със хора, цветя,  животни,  до болка нам познати и привични!
Рисувани с любов и точност, и то с един и същи акварел.   

Ми да! Капките в дъжда са тъй еднакви!
Към това разбиране поне сме адекватни.
Ако приеме,  че всяка от тях е една отделничка Вселена...
и в нея има същата Стефка, Мария или Елена.

И те като при нас ще имат майки, братя и сестри...
Също като нашите чернооки, слаби или добри...
И те като при нас ще живеят в Чепеларе, там... до кака Сия,
и естествено ще имат абсолютно същата като наш’та Орисия.
 
И ако туй е вярно като идея,
не може да не съществува път до нея.
Макар трудно разбираем! Макар научен!
Макар болезнено абстрактен!  Макар и скучен!

А може и да е цветен и красив,
или пък сложен кален или ранително трънлив .
Добре е по него да се тръгне, дори да струва ни се уродлив...

докато човекът във човечеството е все още жив и не е станал отново див.