26.04.2025 г., 7:13

"Паралелности"

224 0 0

"П А Р А Л Е Л Н О С Т И"

 

Истинската поезия е низ от мигове,

всеки от които способен е,да побере

Времето Безкрайно на Вечността

и с едно трептящо,горещо,просто-Обичам те

да изрази всички неизразими неща,

да обладае Магията на Нищото,

от която избухват Големите Взривове

и получават форма и съдържание

всички проявени след взрива реалности.

Да задава най-откачените,луди въпроси,

за които липсват рационални отговори,

да превръща Непостижимото в Аксиоми,

които крепят на Живота Устоите

и го даряват със Стабилност и Равновесие.

Изкуственият Интелект може ли,

да прави нещо от изброеното?

Аз мисля,че не,чисто и просто няма начин!

Той е неспособен да задава Мъдри въпроси,

защото му липсва Гениалната,Луда,

Откачена,Неудържима Фантазия на Гениите

и ако чакаме,Той да ни решава проблемите,

явно Съзнанието ни Човешко

е попаднало в много гъста,непрогледна мъгла,

а някой му е задигнал чистачките.

Можел,да пише красива поезия,

също като Истинските поети!

Това е явна,пълна,откровена лъжа-

що за поезия е тази,на която и липсва

Топлината,Любовта,Надеждата и Мъдростта

на една обикновена,но търсеща,

въздигаща се и пропадаща,

Страдаща и Празнуваща,Човешка Душа?

Истината е толкова ясна,гадна и проста-

някои "поети" творят много красиво

по програмирани схеми,също като компютрите.

"Които си приличат,се превличат".

Казал го е народът ни мъдър,

а аз нямам причини,да не му вярвам .

 

Всеки сам избира пътя си

и колкото и да ни се иска,

да предотвратим поредното отдалечаване

от утвърдените,изконни аксиоми

нямаме правото,насилствено да го сторим.

След дългото,житейско лутане,

накрая всичките се завръщаме

за пореден път по средата на Нищото,

под стряхата на истинската си къща.

 

22.04.2025г.гр.Свищов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...