Apr 26, 2025, 7:13 AM

"Паралелности"

  Poetry
218 0 0

"П А Р А Л Е Л Н О С Т И"

 

Истинската поезия е низ от мигове,

всеки от които способен е,да побере

Времето Безкрайно на Вечността

и с едно трептящо,горещо,просто-Обичам те

да изрази всички неизразими неща,

да обладае Магията на Нищото,

от която избухват Големите Взривове

и получават форма и съдържание

всички проявени след взрива реалности.

Да задава най-откачените,луди въпроси,

за които липсват рационални отговори,

да превръща Непостижимото в Аксиоми,

които крепят на Живота Устоите

и го даряват със Стабилност и Равновесие.

Изкуственият Интелект може ли,

да прави нещо от изброеното?

Аз мисля,че не,чисто и просто няма начин!

Той е неспособен да задава Мъдри въпроси,

защото му липсва Гениалната,Луда,

Откачена,Неудържима Фантазия на Гениите

и ако чакаме,Той да ни решава проблемите,

явно Съзнанието ни Човешко

е попаднало в много гъста,непрогледна мъгла,

а някой му е задигнал чистачките.

Можел,да пише красива поезия,

също като Истинските поети!

Това е явна,пълна,откровена лъжа-

що за поезия е тази,на която и липсва

Топлината,Любовта,Надеждата и Мъдростта

на една обикновена,но търсеща,

въздигаща се и пропадаща,

Страдаща и Празнуваща,Човешка Душа?

Истината е толкова ясна,гадна и проста-

някои "поети" творят много красиво

по програмирани схеми,също като компютрите.

"Които си приличат,се превличат".

Казал го е народът ни мъдър,

а аз нямам причини,да не му вярвам .

 

Всеки сам избира пътя си

и колкото и да ни се иска,

да предотвратим поредното отдалечаване

от утвърдените,изконни аксиоми

нямаме правото,насилствено да го сторим.

След дългото,житейско лутане,

накрая всичките се завръщаме

за пореден път по средата на Нищото,

под стряхата на истинската си къща.

 

22.04.2025г.гр.Свищов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Кръстев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...