Парашутистка
Парашутистка...
Скачал ли е някой нявга с парашут?
Ала не такъв, от вятъра да е раздут,
а обикновен чадър! И да е небето
балконът ни! А аз пък бях детето-
пилотът, станал жертва, след което!
Публика-децата всички от махлата,
“накацала” така нагъсто на тревата,
и по десетина стълби до балкона!
Билети имаше,тъй както е в закона!
“Купени”не с пари,а с вещи дребни,
вече станали във къщи непотребни:
два мòлива, мастило в перодръжка,
домати два, една“огън”люта чушка,
кукла рошава и само със едно око,
въже за скачане и копче от “златò”...
И,щом събра се вече мнозинството,
да открие по реда си тържеството-
думкаше от тенджери с капаци два
момче с тънък глас,та чувахме едва:
“Старт на полета! Веднага започни!”
От балкон, висок почти три метра
със чадър, без страх аз ще се метна!
Така ще ръкопляскат всички силно,
дори ще ми завиждат много обилно!
Само че, със непредвидима сметка
ми се оказа настоящата прищявка!
“Парашутът” не можа да се отвори!
Скочих и на три деца лежах отгоре..
Дори”хвръкнала” на никъде не бях-
право върху публиката се прострях!
Мръднах устни-шават- значи жива!
Но дали и “бойното поле” го бива?
Със усилие потиснах да не ревна,
или от “лобно място”да не побягна!
Лакти, колена-покрити бяха в кърви
мои и седящите на 3-те реда първи..
От обида, гняв и много, много срам,
исках да избягам, да не остана там!
А както просната, отчаяно в тревата
и под лакътя си скрила бях главата,
току ме лизна някой нежно по ухото
и, сякаш каза“ не бой се ти от злото,
аз ще те пазя!Раните ще излекувам!
Не реве и публиката, глас не чувам”
Бе Хари- кучето ми вярно и любимо
То първо глупостта ми бе простило!
Лъжа не бе,като април е и то първи-
а ме наказаха, без право да се сърдя!
И за утеха ли,не изядох боя само аз,
въпреки, че бях “пилот” без страх!
А наказаха и всичките от 3те реда-
за час на куц крак в стена да гледат!
И още имам малък белег на челото,
слава Богу, че не бе уцелено и окото!
От тогава, скок да правя ни веднъж
и не посмях!А пък чадъра-и за дъжд
не послужи вече! Беше на парчета!
Аз все още помня случката нелепа...
*И, като написах тия няколко куплета
беше проба,да е и шега и за детето,
а не за надпревара с бол капацитети!!
© Ирина Филипова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
-
Не бива да си тъжна, Вили, ти поне си млада!...А против това аз имам доста такива "хапчета", но в по- старото ми творчество. И отвреме- навреме си "пийвам" по няколко и...помага!
Така е, Меги, всеки човек има какво да си припомни и отново да го изживее и забавлява...
Радвам се на присъствието ти, Иване, ти съвсем ме забрави! А аз се опитвам да разнообразявам творчеството си- пиша вече и разкази, опити в приложни изкуства, та и за деца прописах тук...
Благодаря на всички, че спряхте на страницата ми и за любими! -
Чудесна поема! Браво, Ирина! Поздравления!
-
Ех, Иржи, струва ми се, че всяко дете е имало поне едно преживяване с чадър парашут. :D Повечето (за щастие) от съвсем ниско. Ние с братовчедка ми пък направихме опит с котка парашутист. За щастие никой не пострада...
-
Ох, Иржи, тук много ме развесели. Благодаря ти за настроението. Имах нужда. Много е забавно. Браво от мен.
-
Точно така, Силве, когато се случват тия събития в детството, никой не подозира, колко приятно ще е в бъдещето да си ги спомня!...Когато всички бяхме на мястото си- преди пандемии, остаряване, и когато се събирахме съученици и приятели- най- весело ставаше, когато започваха спомените!...Особено ако умееш да им придадеш и малко фантазия, малко пикантерия, и най- вече като подправка да ти послужи забавния северозападен диалект и...ставаше голяма веселба!!...
Така е, Пепи, животът е материален, разбираха го и децата, и преди и сега...
Радвам се, че ти харесва, Ели! Нямахме сегашните технически възможности на децата, но пък ние си измисляхме разни щуротии и това е присъщо въобще на децата! -
Браво, Иржи! Много ми хареса историята! Смел човек си!
-
Умница! Публика с билети!
-
Много добре се е получило, Иржи 💐. Освен това философски погледнато всеки човек, поне веднъж в живота си скача с чадър. Дали ще се отвори, не е толкова важно. Важното е да скочи. Да се осмели. Поздравления още веднъж!
-
А, аз я намирах за съвсем дребничка историйка и ме беше страх да я пусна, Жени! Струва ми се все, че другите са по- стойностни, а и има утвърдени капацитети, затова и вече се отказах да се състезавам...Но ми е драго, като чуя някое приятно мнение...Благодаря ти!
-
Страхотна история, мила Иржи! Страхотен разказвач си и в рима, да знаеш! Браво!
-
Чаках ви с нетърпение, защото нали ми е дебют в тоя раздел, та се страхувам как ще го приемат капацитетите!...
Затова, Светле, не го пуснах за предизвикателството за първоаприлски бели...нещо такова беше...Радвам се на твоята оценка!
Сигурно не само аз си чакам стихчето ти, Юри, защото ще е по- весело и от творбата ми!Благодаря ти, че ме намери бързо, че още по- бързо ще ме затапят, а имам да пускам и още две неща... Силно е да кажа, че ни биеха толкова, но наказанията...най- болеше да коленичиш върху бодлив кукуруз/ царевица/!!
А аз ти се радвам, Тони, че с нещо съм те развеселила.Преди това беше моето амплоа, но нещо музата ми кривна в друга посока, а и все иска нещо ново да науча, не само чист хумор...А и на мен още ми се учи...За кога и за кого ли!?
Благодаря на всички за любими -
Весело и забавно приключение, ама много рисково. Заслужили сте боя! Развесели ме.
-
Иржи!!! 😀👍🍀
Кой с чадъри е политал
като мъничко дете
на гърба си е изпитал
как се пада и реве! -
Супер! Смешно, смехурковско и поучително! Успех, Иржи! 🌞
-
Благодаря, Силве, това е първия ми опит да пиша на детска тема, но като не мога да се сравнявам с асовете в тая област, не участвам в подходящото в момента предизвикателство! Не зная защо не се получи, бях го написала в две колони, за да не изглежда толкова дълго, но при публикуването не се отпечата така. Нещо не съм съобразила, сега се уча на разни техники- и за илюстрациите с цветя и това да не е само една колона, а няколко, но...
Не мисля, че сегашните деца нямат такова детство като нашето, Дани, и все пак е много различно...Тогава ние нямахме "джобни" пари, затова и билетите в стиха ми са с материална цена.И се подчинявахме и ни наказваха, а сега знаят за правата на човека...А се забавлявахме страхотно! Особено с тартор като мен- не момиче, а за две момчета сякаш! Благодаря за посещението, Дани! -
Златно детство, Иржи, заслужава твоя забавен стих! Свобода и смелост в едно! Благодаря за усмивката!
-
Браво на смелото дете! Как си успяла да събереш всичко в стихотворението. Също и ритъмът му отива. Страхотно настроение, представих си го цветно, чак ми се прииска да опитам 😁. Благодаря за летящата история, Иржи, пренесе ме за миг в махалата с децата 🙂.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
