Парашутистка
Парашутистка...
Скачал ли е някой нявга с парашут?
Ала не такъв, от вятъра да е раздут,
а обикновен чадър! И да е небето
балконът ни! А аз пък бях детето-
пилотът, станал жертва, след което!
Публика-децата всички от махлата,
“накацала” така нагъсто на тревата,
и по десетина стълби до балкона!
Билети имаше,тъй както е в закона!
“Купени”не с пари,а с вещи дребни,
вече станали във къщи непотребни:
два мòлива, мастило в перодръжка,
домати два, една“огън”люта чушка,
кукла рошава и само със едно око,
въже за скачане и копче от “златò”...
И,щом събра се вече мнозинството,
да открие по реда си тържеството-
думкаше от тенджери с капаци два
момче с тънък глас,та чувахме едва:
“Старт на полета! Веднага започни!”
От балкон, висок почти три метра
със чадър, без страх аз ще се метна!
Така ще ръкопляскат всички силно,
дори ще ми завиждат много обилно!
Само че, със непредвидима сметка
ми се оказа настоящата прищявка!
“Парашутът” не можа да се отвори!
Скочих и на три деца лежах отгоре..
Дори”хвръкнала” на никъде не бях-
право върху публиката се прострях!
Мръднах устни-шават- значи жива!
Но дали и “бойното поле” го бива?
Със усилие потиснах да не ревна,
или от “лобно място”да не побягна!
Лакти, колена-покрити бяха в кърви
мои и седящите на 3-те реда първи..
От обида, гняв и много, много срам,
исках да избягам, да не остана там!
А както просната, отчаяно в тревата
и под лакътя си скрила бях главата,
току ме лизна някой нежно по ухото
и, сякаш каза“ не бой се ти от злото,
аз ще те пазя!Раните ще излекувам!
Не реве и публиката, глас не чувам”
Бе Хари- кучето ми вярно и любимо
То първо глупостта ми бе простило!
Лъжа не бе,като април е и то първи-
а ме наказаха, без право да се сърдя!
И за утеха ли,не изядох боя само аз,
въпреки, че бях “пилот” без страх!
А наказаха и всичките от 3те реда-
за час на куц крак в стена да гледат!
И още имам малък белег на челото,
слава Богу, че не бе уцелено и окото!
От тогава, скок да правя ни веднъж
и не посмях!А пък чадъра-и за дъжд
не послужи вече! Беше на парчета!
Аз все още помня случката нелепа...
*И, като написах тия няколко куплета
беше проба,да е и шега и за детето,
а не за надпревара с бол капацитети!!
© Ирина Филипова All rights reserved.
