Парче от Рая
ПАРЧЕ ОТ РАЯ
... понякога, нали все пак съм мъж, макар и вече старче белобрадо,
ти подарявам есенния дъжд, красив – и по-внезапен от торнадо,
три метра от крайбрежните мъгли – фишу в екрю за топлата ти шия,
или мелтема – в твоите поли! – след който вълчи иде ми да вия,
да те пилея в блага светлина, поела из пространствата ми римни! –
с прекрасната си участ на Жена, редена на молитви и във химни,
и Седмата си пейка под дъжда във парка под разлистените кедри –
до днес за никоя Жена в града! – не съм редил подаръчета щедри,
какъв бе този мой проклет живот, така и не разбрах добре? – но зная,
че в литналия птичи небосвод ти подарих едно парче от Рая!
7 септемврий 2025 г.
гр. Варна, 7, 55 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
