(малка Коледна приказка)
Коледа е! Прекрасна! Бяла и снежна.
Примамват, блестят, преливат витрините!
Светлината на празника. Музика нежна.
Усмихнати хората. Радост. Надежда!
Всички щастливи са, както изглежда...
Тогава видях го... Самичко стоеше.
Бе сгушено в тънко, късо палтенце.
Сякаш не беше на себе си. И унесено.
То витрината гледаше. Будно сънуваше.
Едно малко парцаливо момченце...
Тя бе обсипана с дъхави пасти. Шоколад,
карамел и бонбони, желирани изкушения.
Приказни сладки видения. Просто Феерия!
Стоеше детето пред тях в нощния хлад.
От лицето бледо струеше истински глад...
Колебливо в джобчето скъсано бръкна.
Обаче, уви! Празна ръчичката се измъкна...
Въздъхна то. И детският поглед помръкна.
Наведе главичка. Само тихо подсмръкна.
Видях сълзата му. Тя в душата ми бръкна!
Как мъка за гърлото тогава ме стисна...
Осъзнах, че не мога това дете да подмина.
Паричка му дадох. А то грейна като картина!
"Дядо Коледа срещнах, беше с Рудолф елена.
Затънал беше, горкият, в една снежна пъртина.
Дай, каза той, тая паричка. На момченцето...
с красивите сини очи. Ей там, пред оная витрина!"
Преглътнах сълзите, погалих го. Пламна то!
Цялото озарено... Избърса шумно носленце.
Коледни звънчета трепнаха! Пеят в гласчето...
О, как ми сгряха сърцето!
Господи, колко лесно е дадеш на дете -
Парченце от своята Коледа!
by Antonina
© Екатерина Камазовска Всички права запазени