(малка Коледна приказка)



Коледа е! Прекрасна! Бяла и снежна.

Примамват, блестят, преливат витрините!

Светлината на празника. Музика нежна.

Усмихнати хората. Радост. Надежда!

Всички щастливи са, както изглежда...
Тогава видях го... Самичко стоеше.

Бе сгушено в тънко, късо палтенце.

Сякаш не беше на себе си. И унесено.
То витрината гледаше. Будно сънуваше. 

Едно малко парцаливо момченце...

Тя бе обсипана с дъхави пасти. Шоколад,

карамел и бонбони, желирани изкушения.

Приказни  сладки видения. Просто Феерия!

Стоеше  детето пред тях в нощния хлад.

От лицето бледо струеше истински глад...

Колебливо в джобчето скъсано бръкна.

Обаче, уви! Празна ръчичката се измъкна...

Въздъхна то. И детският поглед помръкна.

Наведе главичка. Само  тихо подсмръкна. 

Видях сълзата му. Тя в душата ми бръкна!

Как мъка за гърлото тогава ме стисна...

Осъзнах, че не мога това дете да подмина.

Паричка му дадох. А то грейна като картина!   

"Дядо Коледа срещнах, беше с Рудолф елена.

Затънал беше, горкият, в една снежна пъртина.

Дай, каза той, тая паричка. На момченцето...

с красивите сини очи. Ей там, пред оная витрина!"

Преглътнах сълзите, погалих го. Пламна то!

Цялото озарено... Избърса шумно носленце.

Коледни звънчета трепнаха! Пеят в гласчето...

                                  О, как ми сгряха сърцето!

Господи, колко лесно е дадеш  на дете -

       Парченце от своята Коледа!




by Antonina