... парченце звездичка – всеки стих...

Не казвам нищо вече от учтивост,

а маските? Напалих огън с тях.

Когато ми е криво – ми е криво,

щом весела съм – песен съм и смях.

Не знам какво са сън и мир, и леност,

на пълни ообороти – градски луд.

И мразя светофари – все в зелено,

не се навличам в кучешкия студ.

Изгрея ли – то светя с лунна нежност,

заляза ли – настъпва топъл мрак,

обичам ли те – мой си неизбежно.

Опитай, забравѝ ме! Огнен знак,

за мене ще напомня всеки залез

парченце от звездичка – всеки стих,

рефрен на славей в делника банален,

любов, която в шепа думи скрих...