Dec 5, 2025, 10:10 PM  

... парченце звездичка – всеки стих...

  Poetry
47 1 0

Не казвам нищо вече от учтивост,

а маските? Напалих огън с тях.

Когато ми е криво – ми е криво,

щом весела съм – песен съм и смях.

Не знам какво са сън и мир, и леност,

на пълни ообороти – градски луд.

И мразя светофари – все в зелено,

не се навличам в кучешкия студ.

Изгрея ли – то светя с лунна нежност,

заляза ли – настъпва топъл мрак,

обичам ли те – мой си неизбежно.

Опитай, забравѝ ме! Огнен знак,

за мене ще напомня всеки залез

парченце от звездичка – всеки стих,

рефрен на славей в делника банален,

любов, която в шепа думи скрих...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Ангелова All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...