Парещи мисли
Може ли някой да режисира
човешката мъка, да подреди
онова виене на душата,
което не познава прегради,
онова трепкане на сърцето,
разбиващо ледените води на
скръбта.
Вече разбрах, че животът
не е само безкраен, но и суров,
той безпристрастно бележи
своите мъченици и ги преследва
по целия път.
Започвам да чувствам
налягане на кръвта във вените,
приижда в главата и се блъска
в слепоочията ми,
усещам, смелостта постепенно
се завръща.
Надниквам в гънките на душата,
там всяка наша стъпка е стаена,
и разбирам, че по-добре
по стръмното да катеря живота,
отколкото да се спущам по него.
Понякога е възможно всичко
да се обърне с главата надолу,
да се обърка, самовзриви, разпилее,
но остават спомените,
тях никой не може да ни вземе,
нито времето, нито смъртта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миночка Митева Всички права запазени
