Парижкото метро
(Авторски текст)
Бе отдавна, случи се в града на любовта
случи се случайно, стана след дъжда.
Бях сама и бързах, закъснявах може би,
в метрото бе задушно – непознати съдби.
И тогава влезе красив и тъмен исполин.
Настъпих го, харесах го, защо не сложих грим?
И влакът запрепуска с пулса в унисон,
и блъскайки се в него, казах му „Пардон!“
Припев:
Заточиха се спирките като в менует.
Така и не разбрах защо съм в този стар сюжет.
Тълпата най-нарочно ме талскаше към него все,
забравих да ви кажа бе с китара в ръце.
И моят тъмен ангел ме хвана за ръката,
в маслиновия поглед забравих за нататък.
И влакът полетя незнайно накъде,
с усмивка подари ми той небе.
Припев:
Пишехме с очи пиеса, тайно от света
края режисира нашата съдба.
Той дойде логичен даже без антракт,
трябваше да слиза, просто няма как.
В моя град през юли небето е само,
всеки дъжд ме връща в парижкото метро.
Леко се усмихвам, нека да вали,
стар шансон подсвирквам: "c'est la vie, c'est la vie"
https://www.youtube.com/watch?v=FElxAOVaha4
https://otkrovenia.com/bg/stihove/dylyg-mig-lyubov-v-parijkoto-metro
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Всички права запазени
