danda (Даниела)
358 1120
27.05.2023 г., 16:19 ч.

Парижкото метро 

  Поезия » Авторска песен
689 1 3

 

(Авторски текст)

 

Бе отдавна, случи се в града на любовта

случи се случайно, стана след дъжда.

Бях сама и бързах, закъснявах може би,

в метрото бе задушно – непознати съдби.

И тогава влезе красив и тъмен исполин.

Настъпих го, харесах го, защо не сложих грим?

И влакът запрепуска с пулса в унисон,

и блъскайки се в него, казах му „Пардон!“

 

Припев:

 

Заточиха се спирките като в менует.

Така и не разбрах защо съм в този стар сюжет.

Тълпата най-нарочно ме талскаше към него все,

забравих да ви кажа бе с китара в ръце.

И моят тъмен ангел ме хвана за ръката,

в маслиновия поглед забравих за нататък.

И влакът полетя незнайно накъде,

с усмивка подари ми той небе.

 

 Припев:

 

Пишехме с очи пиеса, тайно от света

края режисира нашата съдба.

Той дойде логичен даже без антракт,

трябваше да слиза, просто няма как.

В моя град през юли небето е само,

всеки дъжд ме връща в парижкото метро.

Леко се усмихвам, нека да вали,

стар шансон подсвирквам: "c'est la vie, c'est la vie"

 

https://www.youtube.com/watch?v=FElxAOVaha4

 

https://otkrovenia.com/bg/stihove/dylyg-mig-lyubov-v-parijkoto-metro

 

 

 

 

© Даниела Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много интересно написано. Така е, всеки има някакви топли.спомени, свързани с нещо. Асоциативното мислене и чувстване. Браво!
    Иначе Парижкото метро на мен ми е досадно и малко. Виж Лондонското е разкош!
  • Сърдечно благодаря, Bella!
  • Хареса ми! И музикалното изпълнение - също!
Предложения
: ??:??