(Авторски текст)
Бе отдавна, случи се в града на любовта
случи се случайно, стана след дъжда.
Бях сама и бързах, закъснявах може би,
в метрото бе задушно – непознати съдби.
И тогава влезе красив и тъмен исполин.
Настъпих го, харесах го, защо не сложих грим?
И влакът запрепуска с пулса в унисон,
и блъскайки се в него, казах му „Пардон!“
Припев:
Заточиха се спирките като в менует.
Така и не разбрах защо съм в този стар сюжет. ...