Парно
Въоръжен със дрелка и бургии,
вне свяст пробивах плочи и стени.
Поставях радиатори, тръби и пиех –
опивах се от работа и нерви. Мъртви дни.
Сега, когато всичко е готово –
напудрено, блести от чистота,
с ужас осъзнавам факти нови:
за да е топло, трябват и дърва!
16 Ноември 2003, Градец
© Симеон Дончев Всички права запазени
Поздрав за стиха!