В напуст, монотонно отиващ си ден,
до малък фонтан изнамерих прохлада.
Подхвърлих монета на просяк злочест,
усмихна се той. Аз изпитах досада.
Не. Той не бе просяк. Обърнах се пак-
със поглед износен, с измачкано его
разглеждаше в унес света грубоват...
На мен без причина ми стана студено.
"Горкото момче", каза някой наблизо.
Престанах да слушам, погледнах нататък,
където фонтанът със пръски кармин
рисуваше блед ореол над главата му. ...