10.04.2019 г., 10:21

Партньорство

853 0 0

Такава лудетина е моят УМ...

Тихо в ъгъла не обича да стои.

Работи безспирно, тихо или с шум

и планове зад гърба ми често крои.

 

Понякога е възхитителен жребец –

дай му само свобода да бяга.

Галопира, не спира,

препуска напред, а после назад…

Тъй двамина се въртим в луд кръговрат.

 

Уморен от бясната си скорост накрая

приема юздите доверчиво.

Позволява ми да го прилаская

после отстъпва, макар уклончиво.

 

В плен на съня даже не почива…

Посещава светове паралелни,

часовника си пренавива

и започва с нови сили безпределни.

 

Така години вече си живеем.

Търсим се и се намираме,

а после подозрително един в друг се взираме.

Вече не го питам

и не искам да знам...

Какво ще загубя и какво ще създам,

какво ще се роди в новия ден,

зависи ли само от мен?

 

Уча се да съм Тук и Сега

а той да е моят слуга...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Zlatka Аndonova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...