10.04.2019 г., 10:21

Партньорство

848 0 0

Такава лудетина е моят УМ...

Тихо в ъгъла не обича да стои.

Работи безспирно, тихо или с шум

и планове зад гърба ми често крои.

 

Понякога е възхитителен жребец –

дай му само свобода да бяга.

Галопира, не спира,

препуска напред, а после назад…

Тъй двамина се въртим в луд кръговрат.

 

Уморен от бясната си скорост накрая

приема юздите доверчиво.

Позволява ми да го прилаская

после отстъпва, макар уклончиво.

 

В плен на съня даже не почива…

Посещава светове паралелни,

часовника си пренавива

и започва с нови сили безпределни.

 

Така години вече си живеем.

Търсим се и се намираме,

а после подозрително един в друг се взираме.

Вече не го питам

и не искам да знам...

Какво ще загубя и какво ще създам,

какво ще се роди в новия ден,

зависи ли само от мен?

 

Уча се да съм Тук и Сега

а той да е моят слуга...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Zlatka Аndonova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...