Такава лудетина е моят УМ...

Тихо в ъгъла не обича да стои.

Работи безспирно, тихо или с шум

и планове зад гърба ми често крои.

Понякога е възхитителен жребец –

дай му само свобода да бяга.

Галопира, не спира,

препуска напред, а после назад…

Тъй двамина се въртим в луд кръговрат.

Уморен от бясната си скорост накрая

приема юздите доверчиво.

Позволява ми да го прилаская

после отстъпва, макар уклончиво.

В плен на съня даже не почива…

Посещава светове паралелни,

часовника си пренавива

и започва с нови сили безпределни.

Така години вече си живеем.

Търсим се и се намираме,

а после подозрително един в друг се взираме.

Вече не го питам

и не искам да знам...

Какво ще загубя и какво ще създам,

какво ще се роди в новия ден,

зависи ли само от мен?

Уча се да съм Тук и Сега

а той да е моят слуга...