16.10.2008 г., 18:15

Парвенюта

2.4K 0 37
Освен
усмихнати мъже
в живота има и
профани,
особено
когато те
за пост "висок" са
все призвани.

Представят се за
богове,
надменно клатят
си главата,
размахват
пръст ожесточен,
и "рефери" са
на тълпата.

Говорят "важно" и 
" логично",
приемат се
със силна сласт,
а Его-то им - все
към личното -
пари, угода,
секс и власт.

Ах вие, 
жалки парвенюта,
поспрете се
миг поне,
за да прозрете
на минутата,
презрение...
от силните мъже!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Интересно ми е да чета,нещата ,които пишеш.Увличат,а накрая всичко се завързва и ми става още по-интересно,което пък ме кара да ги препрочета.Браво!
  • Поздрав за будния поглед и за смелата позиция, Таня!
  • Браво! Много ми хареса! Изключително добре казано!
  • Е-е-е,умирам си за първенюта...Знаеш ли ,ко-о-о-олко малки стават.Виждала съм!!!
    С обич!
  • Браво,Таничка,изпълни ми душата!!!Прегръщам те от сърце!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....