Пастир на патки

9.01.2023 г., 11:14 ч.

Поезия

336 1 3

ПАСТИР НА ПАТКИ

... нали и мен зачеркнаха ме в щата, цаних се спешно патки да паса –

това за мен е работа позната – и тутакси я почнах! – начаса,

излизахме в люцерните край село, в кощрявата край есенния вир,

пасях си ги със честна пот на чело – и аз да ям бял хлебец най-подир,

понякога и песнички им пеех, с кавала си подпрян на някой пън,

веднъж дори в пожара ненадеен цял Рим изскочи с крясъци навън! –

направо се почувствах император! – и кметът с топла реч ме поздрави,

взе цяло село да ми прави вятър, и всички ми говореха на „Ви”,

болеше ме, щом гледах как пътикат! – научих ги дори и да летят,

и литнах с тях над блатната тръстика в разперения птичи необят,

научих ги и стихчета да грачат на техния си – патешки език,

и си четяхме Дядо Вазов в здрача, щом ни огрее лунният светлик,

все още жив, един пастир на патки, и догодина пак ще ги паса! –

невписан в щата птичи необятник, ви пиша с капки утринна роса.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

zelenaradost (Милена Френкева)

2023-01-10T10:53:33+02:00

Дори патките си облагородил, но с хората понякога е много трудно.
Bezzhichen (Безжичен)

2023-01-09T12:25:08+02:00

Браво! И аз много харесвам поезията ти. Не искам да се аргументирам - който иска, ще разбере.
yotovava (Валентина Йотова)

2023-01-09T11:59:40+02:00

Ти си едно поетично чудо, но какво да се прави - българинът е завистлив, добра дума да му се откъсне от сърцето, Армагедон ще настане.