Пастир на патки
ПАСТИР НА ПАТКИ
... нали и мен зачеркнаха ме в щата, цаних се спешно патки да паса –
това за мен е работа позната – и тутакси я почнах! – начаса,
излизахме в люцерните край село, в кощрявата край есенния вир,
пасях си ги със честна пот на чело – и аз да ям бял хлебец най-подир,
понякога и песнички им пеех, с кавала си подпрян на някой пън,
веднъж дори в пожара ненадеен цял Рим изскочи с крясъци навън! –
направо се почувствах император! – и кметът с топла реч ме поздрави,
взе цяло село да ми прави вятър, и всички ми говореха на „Ви”,
болеше ме, щом гледах как пътикат! – научих ги дори и да летят,
и литнах с тях над блатната тръстика в разперения птичи необят,
научих ги и стихчета да грачат на техния си – патешки език,
и си четяхме Дядо Вазов в здрача, щом ни огрее лунният светлик,
все още жив, един пастир на патки, и догодина пак ще ги паса! –
невписан в щата птичи необятник, ви пиша с капки утринна роса.
© Валери Станков All rights reserved.
