29.05.2025 г., 9:55  

Пасторални видения

337 4 8

1.Днес на лов е тръгнала Диана*                             

в зелените гори на равна Тракия. 

Една девойка весела, засмяна 

в Тунджа младостта си къпе.

С лък в лъките е хлапето Ерос*...

А момата грее под воала на липите.

Святост са водите й ненапити...

Слънцето я обдарява,а с лъчите си             

докосва чувствата в душата й...

 

2.Под злачна сянка в края на гората 

млад пастир пладнява* своето стадо. 

Но не щеш ли:изведнъж във водата 

отразена хубост жаждата му съзира!

И пастира до брега вълните плисна!

 

3.И в лирчен миг,онова хлапаче Ерос-

(с поглед жаден от любовна възхита!)

двамата млади с магичен зов връхлита!

Дари пастира със цафара* звучна...

В такъв  момент Боговете олимпийски 

пият и с амброзия поливат небесата!

Любовта е милостива клада за душата!

 

 

Бел.на автора 

Буколики* е пасторална поезия 

от Публий Вергилий Марон

Диана-Богинята на лова (рим.митология)

Ерос-др.гръцки бог на любовта и плодородието 

Пладнява-оставя стадото на сянка по пладне 

Цафара-овчарска дървена свирка 

  

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...