Tzvetna (Цвета Иванова)
267 306
11.06.2016 г., 20:02 ч.

Пасторално 

  Поезия
812 1 8

Пасторално
==========
Върбите плакнат своите коси
в зеленото сърце на жабуняка.
Под пазвата им, няколко кози,
от капките живот си правят мляко.

 

Пастирът е в ръцете на Морфей,
а в капата му слънцето е заек.
Мъхът е пасторално кадифе
и тайните на всички твари знае.

 

С очи разнищвам благия живот
и с мигли го люлея – да остане.
Едно щастливо бяло същество
със млякото си после ме нахрани.

 

Не смея този миг да назова,
защото най-прекрасното е смътно.
Но има още път да извървя.
Сега съм просто сит от гледки пътник.

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??