Пасторално
Пасторално
==========
Върбите плакнат своите коси
в зеленото сърце на жабуняка.
Под пазвата им, няколко кози,
от капките живот си правят мляко.
Пастирът е в ръцете на Морфей,
а в капата му слънцето е заек.
Мъхът е пасторално кадифе
и тайните на всички твари знае.
С очи разнищвам благия живот
и с мигли го люлея – да остане.
Едно щастливо бяло същество
със млякото си после ме нахрани.
Не смея този миг да назова,
защото най-прекрасното е смътно.
Но има още път да извървя.
Сега съм просто сит от гледки пътник.
Цвета Иванова
© Цвета Иванова All rights reserved.
