18.02.2014 г., 23:39

Патоанатомична пантомима

604 0 1

прашна пустота

просто парадигмено

пролазва по периметъра перхидролен

прободена пергелено пеперуда

пак поисква прошка

под прегърбена пантофка

пияни паяжини

поучават парашутени паяжини

призрачна палатка

пали паднали

перлени пелерини

през полето

плуват

поети

поели

потентни

пионерски поръчения

папионките помръдват

пазете потниците

посягат пръстите

пухенопалави

прозрачни презрамки

преминават през пубиса

презервативът пулсира

първично позиращ

поетът поантира

патоанатомично понякога

пирамидално в падината

на пещериста поема

пеещи панаири

потят проститутките

пързалят показността

пеят псалми

просят парички

прибират пътешественици

посягат прагматично

посяват паралели

Пегас понася

петолъчка прогледнала

промоционални пантомими

псуват публично

пропорционалните песни

палпаторната психика

полира постфактум

павирани пушеци

подрежда поетапно

политически пуканки

проказено подсмърча

поевтинялата публицистика

помиен потоп

приятелско предателство

панорамата пъзелна

проектира поголовно

погребалната питка

покаеното прераждане

провокира периодичността

покровът е печат

пещ пъкелна

последна премиера

преди патоанатомичната пантомима

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милко Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...