18.02.2014 г., 23:39

Патоанатомична пантомима

621 0 1

прашна пустота

просто парадигмено

пролазва по периметъра перхидролен

прободена пергелено пеперуда

пак поисква прошка

под прегърбена пантофка

пияни паяжини

поучават парашутени паяжини

призрачна палатка

пали паднали

перлени пелерини

през полето

плуват

поети

поели

потентни

пионерски поръчения

папионките помръдват

пазете потниците

посягат пръстите

пухенопалави

прозрачни презрамки

преминават през пубиса

презервативът пулсира

първично позиращ

поетът поантира

патоанатомично понякога

пирамидално в падината

на пещериста поема

пеещи панаири

потят проститутките

пързалят показността

пеят псалми

просят парички

прибират пътешественици

посягат прагматично

посяват паралели

Пегас понася

петолъчка прогледнала

промоционални пантомими

псуват публично

пропорционалните песни

палпаторната психика

полира постфактум

павирани пушеци

подрежда поетапно

политически пуканки

проказено подсмърча

поевтинялата публицистика

помиен потоп

приятелско предателство

панорамата пъзелна

проектира поголовно

погребалната питка

покаеното прераждане

провокира периодичността

покровът е печат

пещ пъкелна

последна премиера

преди патоанатомичната пантомима

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милко Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...