Паяк между Кивот и Содом
Нощите са Палечка, с неонови ризи.
Съвсем се протягат венчелистчета и
глухарчени парашути.
Паяк между Кивот и Содом оплита мрежи.
В пердето си сам, небесни оброци изрича.
Не срича и гадае – във вятърни зеници.
В тишината на дриади, пчели до жар
отпиват азалии.
Разминават се с циклопеното ехо и утро
без посоки.
Разминават се с възкръсването на стоножки,
под качулка на палачи!
Палачи ярки, пресипнали и недоспали.
Може би луна е, че птиците приспиват
тинтява и коприви.
Може би с кинжали, вините луди изгреви
рисуват.
Може би не помни росите, че миг с тревите
се нахранва.
Кой от страх и от летене – в белези си тръгва.
Белези с врати ръждиви и кибрити изгорели.
До утро разбудено – припряно!
27.06.2019г.
Николай Василев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николай Василев Всички права запазени
