Кiara (Киара)
182 300
27.04.2011 г., 22:26 ч.

Паякът в пеперудите 

  Поезия » Друга
662 0 5

Трудно казваш сбогом.

Ръцете ти са пепеляво

пръстенни.

Оскъдни в сърцевината

си.

До пръсване.

 

Познаваш ме.

Като камбаната под минарето.

Звукът на залъка,

разчупен.

Осиротял в каиша като белег.

 

От картината

под рамката, до босо,

изтънял,

рисунъкът

набръчкан  е до восък...

 

 

Разхлабваш ме

в очите си. Подобно възел.

С най-яловата пръст,

покръстила

сълзите ми.

На всяко тръгване,

обелило луните

във вълчици.

 

А аз съм вярна. До окова.

Заключила ръцете си

на сводове.

За арката на черните

ти пеперуди, денем,

и белите ми ларви,

нощем.

 

Разхождаш се по

вътрешните коридори.

На небето.

И търсиш космос друг

за връщане. Към мене.

 

А аз съм толкова от-котвена.

Към близостта до тебе.

Брегът е  

овдовяла сянка.

С фар. Един.

Обесен от сърцето ти.

 

И няма кой да ме изгуби.

(на мон(р)ета)

За времето отвъд оттатък.

Дори като вселена.

И няма кой да ме намери.


Преписана за призрак.

Със  рамка от качулки...

Под тях съм  паякът,

изплел

на новите луни -

пашкулите.

 

 

 

 

 

 

© Киара Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??