Пазаруване
При хубав ден след дълга зима,
човек, пък бил той млад и стар –
щом някой лев във джоба има,
решава да отиде на пазар.
И аз увличам се от страст такава –
денят е хубав от зори...
Какво ли друго ми остава,
освен, да пръсна мъничко пари?
Потеглям, шмугвам се в тълпата –
настъпвам някого и мен така...
Търговец някакъв, предлага ми салата –
салатата, на “по-така” цена.
Ослушвам се, оглеждам се омаян,
сред тиквички и репички, цветя...
Ту, някой бутне ме – ту, пес разлаян,
след котка хуква, съскаща и зла.
Циглета с глъчка вдигат шумотия –
“тук има - тука няма”, зар въртят...
Цигари, вино, уиски и ракия,
предлага ми изгодно, тарикат.
Нататъка, кебапчета и семки...
Край каси с бира – песни и кипеж.
Цените тук, съвсем не са “соленки” –
народни са и пълно е със “гмеж”.
Тук лее се живота и стихия
усеща се – народът е пиян.
Щом пийне, чувства се месия
и най-бруталния, и дребен хулиган.
Животът, е над всичко и парите,
загубват своята единствена цена –
напиеш ли се, твои са съдбите,
жените, пошлата житейска суета.
Какво ни трябва и какво ни мъчи?
Какво жадуваме и мислиме в нощта,
на чувствата? – Редът се пъчи
и гордо обуздава ни с юзда.
Хамута, е над всичко.
Бич господен,
щом у тълпите се внедри
и с вярата на първороден
син,
сред душите затрепти
със резонанса на миража,
подлъгващ простите очи,
по пъстротата на колажа –
иди,че вярвай в светли дни!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бостан Бостанджиев Всички права запазени
