Mar 4, 2007, 10:42 AM  

Пазаруване 

  Poetry
606 0 4

При хубав ден след дълга зима,

човек, пък бил той млад и стар –

щом някой лев във джоба има,

решава да отиде на пазар.

 

И аз увличам се от страст такава –

денят е хубав от зори...

Какво ли друго ми остава,

освен, да пръсна мъничко пари?

 

Потеглям, шмугвам се в тълпата –

настъпвам някого и мен така...

Търговец някакъв, предлага ми салата –

салатата, на “по-така” цена.

 

Ослушвам се, оглеждам се омаян,

сред тиквички и репички, цветя...

Ту, някой бутне ме – ту, пес разлаян,

след котка хуква, съскаща и зла.

 

Циглета с глъчка вдигат шумотия –

“тук има - тука няма”, зар въртят...

Цигари, вино, уиски и ракия,

предлага ми изгодно, тарикат.

 

Нататъка, кебапчета и семки...

Край каси с бира – песни и кипеж.

Цените тук, съвсем не са “соленки”

народни са и пълно е със “гмеж”.

 

Тук лее се живота и стихия

усеща се – народът е пиян.

Щом пийне, чувства се месия

и най-бруталния, и дребен хулиган.

 

Животът, е над всичко и парите,

загубват своята единствена цена –

напиеш ли се, твои са съдбите,

жените, пошлата житейска суета.

 

Какво ни трябва и какво ни мъчи?

Какво жадуваме и мислиме в нощта,

на чувствата? – Редът се пъчи

и гордо обуздава ни с юзда.

 

Хамута, е над всичко.

Бич господен,

щом у тълпите се внедри

и с вярата на първороден

син,

сред душите затрепти

със резонанса на миража,

подлъгващ простите очи,

по пъстротата на колажа –

иди,че вярвай в светли дни!

© Бостан Бостанджиев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??